..

За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ти. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда.. то размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. Започваш да дишаш. Усещаш черен пулс. Сърцето ти бие.. чуваш как тече кръвта ти – преплитат се вените ти.. Съживява се една история, в която се оказваш и ти. Виждаш клетките на живота и разбираш, че ти си една от тях. Започваш да пресмяташ бъдещето. Изкрещяваш автентичността си с гласа.. Детайлно се вглеждаш в белезите на душата и лицето си и разбираш.. колко голяма мистерия е животът.. да загорчи красотата през очите на Непознатия. Да търкаляш сърцето си по ръба на Бездната и го хвърлиш в нея. И от цялата болка започва да кипи ЛЮБОВ.. 

„Видях Бездната и я сложих между думите си..”, а за да достигнеш Рая, трябва да прелетиш над нея.