Следвай ме ..

   Странице, не откривам  отговорите. Мислех, че имам почти всички отговори, почти всички, но някак си останах без нито един. Дори и въпросите ми се изчерпиха. Заобиколен от напразна теория, заобиколен от безсилието и безмислието на чуждите животи, на своите животи. Не може да съм се родила, как бих могла да съм жива.. как бих могла да живея с бездънните съновидения на моя мозък, на всеобщия мозък. Усти, пръсти, очи, рамене, изпокапали думи от небцата на илюзорните ми представи за хората. Илюзорните ми представи за дълбините в тях.  Сърцата изтръгнати, очите нелюбовни, телата несексуални, парите неизхарчени, храната завита във вестниците на лошите новини. Телевизори с трупове на подсъзнанието.. Как бих могла да съм жива сред кукерските маски, които гонят едната половина от свободата ни. Усещам се като кръг прерязан на две болезнени части, очарователните ми части, които кръвожадно търсят любовта и нейните производни. Няма села, няма градове, а само долини, равнини, планини с хора или без хора.. каква объркана страница се случва.. какви объркани са моите мисли пълни с кръвта на три брака от кръвосмешението на страданието, порочността и агресивността ми. Няма такава страница, странице.. Остана само главата на змията, останаха само перата на птиците, останаха само надгробните плочи, остана само апокалипсиса в главата ми на един свят, модерен свят, изкривил очите на хората, като запетайки, а устите.. като многоточия. Как бих могла да съм жива.. Отивам далеч, влачейки своите полукръгове със себе си.. далеч от пушаците, далеч от гробарите на съвременните молитви и благи надежди, далеч от егоцентричните шапки, нахлузени върху кухи глави, далеч от Сънищата на махмурлийските надежди на пияниците. Следвай ме, макар че може би не съм жива. Следвай и прокарвай път в своето видение. Опустоших домовете си, за да бъда свободен от каменните руини на моите тъжни прадеди, които лазеха по таваните ми всяка вечер.. Следвай ме, отвъд  празните хладилници на съседите, отвъд неосъществените мечти. Следвай ме, мога да прокарвам път само през нощта.. Ще прережа светлината. Ще правя секс с Луните на твоите неосъществени надежди.. Как бих могла да съм жива.. сред  ядливи тела, гладни деца, свирепи майки и пияни бащи.. сред празни градове, сред зловещи села. Сякаш още не сме свалили Левски от бесилото на бесовете си.. защото помним само името му.. нищо друго.. Как бих могла да съм жива.. в мръсната мивка на тези дни, които пълнят белите ми дробове с петрол. Следвай ме.. нека с наведени глави преминем през труповете на делфините, оцветили заливите на човешкото хъркащо спане. Следвай ме, не се страхувай от обезумелите длани, които късат дрехите ти на твоето шутовско его. Как бих могла да съм жива.. преплувал сълзите на лудите, прегръщан от толкова много кухи тела.

.. следвай ме.. върви след мен, отиваме на сигурно място..

СЛЕДВАЙ МЕ, ОТИВАМ КЪМ СЪРЦЕТО ТИ.. ЗА ДА ЖИВЕЯ ТАМ..

.. изкуството на малките крачки..

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи менаблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. 

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната. Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме. Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение. Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достойна за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научих се на изкуството на малките крачки.

HA®SH

..

Това, което ти се опитваше да ми обясняваш толкова дълго време, аз го разбрах едва, когато намерих себе си !.

Всеки си имал различен път, по който да стигне до СВОЕТО ЩАСТИЕ .
Разбрах го, като начертах СОБСТВЕНИЯ СИ ПЪТ..

Животът се научавал единствено с живеене, а не с четене или слушане.
Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш..

Всеки ден, изживян без любов в сърцето, бил пропилян напразно.
Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта..

За да можеш да обичаш и да си обичан, трябва първо да обикнеш себе си.
Разбрах, защо си влюбен в себе си..
Когато болката стигне своята връхна точка, от очите вече не капят сълзи.
Разбрах, защо ти никога не плачеш..
Да разсмееш плачещия е по-ценно, от това да плачеш заедно с него.
Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях..

Ако не плачеш заедно с този, когото обичаш, ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица.
Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи сама в стаята..

Всеки може да те обиди и засегне, но само тези, които обичаш, могат с това да ти причинят болка.
Разбрах го, когато ме заболя..

Но обичаният заслужава всяка една пролята за него сълза.
Разбрах го, когато заедно със сълзите, ме напуснаха и радостите..

Да не криеш истината е по-важно от това да не лъжеш.
Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми..

Ако се чувстваш достатъчно силен, за да стоиш сам на краката си, значи има някой наблизо, който те подкрепя.
Разбрах, защо никога не си оставал сам..

В това, да кажеш: “Имам нужда от теб. Ела!”, 
се крие всъщност истинската сила.
Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”..
Ако някой ти каже: “Иди си!”, 
да отвърнеш: “Искам да остана!”, 
доказва, че наистина обичаш.
Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”..

Приятел те изоставя само веднъж, а не стотици пъти - Разбрах, че ти всъщност винаги си билa до мен..

Но когато си тръгне, е много трудно да му простиш.
Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш..

Обичта ми към теб е като малко глезено дете, разплакващо се при всяко свое падане.Разбрах го, когато тя порасна и се вкопчи още по-здраво в мен..

Да съжалиш и да се разкаеш, не значи само да се извиниш, а с глас да молиш да ти простят.
Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното..

Да кажеш: “Не мога да простя, вече е прекалено късно..”, когато чувстваш, че все още обичаш,  не е нищо друго, освен гордост.
Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце и надникнах в дълбините му.. 
А гордостта е маска и прикритие на губещите, жалките и слабите. Сърцето пълно с обич не знае що е гордост.Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си..

Този, който наистина го иска, не чака, но тайно и искрено се надява един ден да му простят.
Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш..

Любовта изисква усърдие, а това усърдие означава да обичаш така, че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия..

Разбрах го !.

..

Когато улиците бяха безкрайно дълги и тротоарите пронизваха сърцето ми.

Когато хората бяха безкрайно много и все сред тях се губеше.

Когато те обичах. И когато те търсех, докато бе толкова близо до мен.

Не съм те забравил. Не съм те помнил. Ти беше във въздуха.

Не съм те срещал. Не съм се разделял с теб.

Просто се бе пръснало сърцето ти в сърцето ми.

Сред  други лица се загубихме.

Сред  други ръце се разкъсаха прегръдките ни.

Сред  други очи се разплакахме.

Когато лятото го направихме студено, а топяхме зимата.

Когато животът препълвахме със страст.

И един до друг стояхме.

И ужасени от любов избягахме ..

докато сенките ни  за ръце се държаха ..

МЪЛЧАНИЕ ♥

'' Веднъж ми се присъни сън ,че вземам интервю от Господ.
- Така ,искаш да ти дам интервю.. - попита ме Бог.


- Стига да имаш време. - казах аз.


Господ се усмихна.
- Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?


- С какво най-много те учудват хората?


И Господ отговори:
- Когато сте деца ,искате да сте големи и бързате да пораснете, а после мечтаете да станете деца отново.


- Това че губите здравето си, за да направите пари, и после пропиляват парите си, за да възстановите здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеете, сякаш никога няма да умрете и после умирате, сякаш никога не сте живели..


Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?


Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца ?


- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.


- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.


- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.


- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.


- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.


- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.


- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.


- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.


- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.


- Да научат, че с пари може да се купи всичко, ОСВЕН ЩАСТИЕ!


- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.


- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.


- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.


- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.


- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.


- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако
посеят любов - ще бъдат щастливи.


- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.


- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.


- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.


- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.


- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.


ЗАМИСЛИХ СЕ. БОГ ПОТЪНА В МЪЛЧАНИЕ '' .

HA®SH

ДЪЖД .

Като с цип сякаш се отвори небето. Заля всичко. Дървета спокойно стояха и се наслаждаваха на тази хладна баня, полюшвани леко от вятъра. А по улицата минувачите бързаха да отворят чадъри, тези които нямаха се разтичаха, за да се скрият от страх да не простинат, щото ще се намокрят.
Тя гледаше все така с широко отворени очи, без да мига, но дъжда все повече я вълнуваше. Не можеше да откъсне поглед от него – така силно и шумно валеше. Виждаше се само там, където пейзажът пред нея бе сътворил тъмни петна от дървета и прозорците на отсрещните сгради. Без да разбере как ума й някак си се успокои. Това я изпълни, сякаш усещаше дъжда в себе си. Затвори очи – чуваше го, усещаше го в ритъма на сърцето си. Беше част от него.
Без да осъзнава дори, сякаш нещо я бодна и тя скокна от дървения стол – с една крачка беше до прозореца. Подаде ръцете си навън колкото можа. Обърна длани и разпери пръстите си. Капките закацаха като малки нежни целувки по ръцете й, тя затвори очи и потъна в усещането. Усети как нещо се надига в нея, пропълзя по гърлото нагоре, някакво топче подобно на ръбата буца се катереше ловко. Неусетно се озова в очите й. Разля се по румените й бузи. Цялото напрежение от изминалата седмица просто бликна и тя почувства завладяващо облекчение. Слушаше как вали. Дъждът се усили, плющеше и не искаше да спре. Стори й се, че това продължава цяла вечност. Времето спря, чуваше само дъжда и как сякаш се размива и разтваря в него като капка цветна боичка в голяма стъкленица с вода. В един момент, когато се почувства готова, тя отново отвори очи и видя небето – прояснено, просветлено. Облаците, измили със сълзите си дърветата, керемидите по покривите, улиците, колите и прозорците по хорските къщи, бавно се придвижваха на запад. 
Малки, но закачливи бели облачета заприиждаха там, от където до преди десетина минути се бе появил и пороя. Очите, душата, цялото й същество бяха спокойни, тя бе в мир и хармония с цялата тази красота отвън и отвътре. Почувства се пречистена и съвсем променена, също както пейзажът. Вече нищо не бе същото – всичко се бе променило. И връщане назад нямаше.
Ръцете й се бяха отпуснали върху долната част на прозореца с длани все така нагоре. Погледна ги колко са мокри, леко се усмихна и просто прегърна себе си с тях. Направи крачка назад – босите й крака също бяха мокри. Стана й много смешно, защото се сети за приказката ”Алиса в страната на чудесата” – как Алиса беше изплакала три кофи сълзи докато беше три метра висока, а после се смали и когато я заля солената вода тя реши, че това е морето. Чудеше се дали тази вода беше от дъждовните облаци или от дъждовните й очи… Нямаше никакво, ама никакво значение. Само, знаеше, че сега миглите й бяха много красиви, а погледът така блестящ – нов поглед, ясен и свеж. Доволство изпълни усмивката й, която чаровно се завъртя нагоре и направи онези малки симпатични бръчици около очите й. Такова внимание им отделяше всеки път на ум щом се усмихнеше, че беше забравила напоследък да се смее. Сега не й пукаше. ...Ако някой ми беше казал, че дъжда може да направи такива неща с мен, щях да му се изсмея директно, а може би и да го понаплюя, а той да си мисли, че дъжд го капе .

ЦВЕТНО .

.. ето го.. ето го онова чувство отново в мен. отначало е чувство на страх, болка, отчаяние, липса на шанс - трудност. постепенно тези емоции преръсват в любов, любов към живота!!!!!!!!!!!! сигурена съм, че всички сте имали моменти в нощи като тази, в която като че ли няма изход от тъмнината която ви е обградила.. това че не знаете какво се крие в нея, или какво ще се случи във всеки един момент ме ужасяваше допреди.. а знаете ли сега изпитвам любов към моменти като този, защото ме учат да бъда СИЛНА и да изпитвам силна ВЯРА , че дори и в най - големия мрак ще има лъч светлина!и така.. ето ме в 2:30 am седя в тъмнината и болката и отчаянието, разочарованието.. са изчезнали сега прости се усмихвам на неизвестното , което ме плаши по принцип до смърт..в живота ми винаги такива моменти на неочаквана тъмнина, са ме учили на нещо и често в най-голямото си отчаянието съм предизвиквала съдбата.. и късмета не след дълго е идвал при мен.. когато сме най-отчаяни не осъзнаваме често, че сме на ръба да ни се случи нещо много невероятно или нещо още по-ужасно, ако оставим тъмнината да заличи усмивката ни.. усмивката е нашия лъч светлина, разбира се не искам да бъда банална с подобни изказване, но знаете, че под усмивката често се крие нещо.. отговаряме на неизвестното с неизвестно. искам да благодаря на Господ, че винаги е бил с мен в мрака.. защото Господ е моята любов, а моята любов е още по-силна под воала на тъмнината.. а и как да не се усмихвам, като знам че след всяка тъмно нощ идва светлия ден!!!!!!! благодаря на съдбата, че винаги ме е учила и че продължава да ме учи да бъда силна.. също така й благодаря за това, че когато смятам, че съм загубила нещо важно за мен и не ми е било даден шанс.. не след дълго съдбата ми показва , че ми е било дадено шанс да ми се случи нещо още по-красиво и хубаво.. и ако не беше така, никога нямаше да срещна това по-хубавото, а щях да съм в застой..знаете че, навън е тъмно..а понякога ние оставаме сами в този мрак навън - изправени пред страховете си, провала, болката.. но тъмнината не знае, че някой от нас СЪНУВАТ ЦВЕТНО!! 

HA®SH

ОБИЧАМ ТЕ .

  Двойнико, разкажи ми за очите си, които са видяли толкова неща. Не подценявам  нищо, няма да ти давам житейски уроци, няма да подценявам блясъка им. Разкажи ми за всички очи, които си срещнал, за всички красиви лица, които си виждал, за всички красиви неща. Разкажи ми, какво си видял, за какво си мечтал, когато зениците ти са били тъй отворени. Разкажи ми за сълзите си, двойнико. За кого така си плакал? С кого си тръгнаха сълзите ти. Разкажи ми за всички погребения, за всички празненства, за изгубените ти любови...за бедните деца, за всичките разминати животи. Разкажи ми, за какво си плакал, за целувките, които са изпивали сълзите ти, за самотните кърпички, които са ги попивали, за разкъсаните ти ръкави, с които си ги бърсал, за тежеста, която са носили очите ти.

   Разкажи ми, Двойнико, за ръцете ти, чии ръце са докосвали, чии коси са галили,с чии мигли са си играли. Разкажи ми Двойнико, с тези ръце, колко цветя подари... Колко хляб омеси за гладните...колко тела си докосвал в леглото си. Разкажи ми и за кожата си- колко пъти беше целуната, погалена...колко удари понесе...колко пъти гореше от всичките изгубени целувки на стари любовници. Разкажи ми за косите си, усетиха ли вятъра на свободата, преминали ли през тях реката на живота...побеляваше ли, Двойнико?
Ще ми разкажеш ли и за леглото си, колко пъти се въртя в него притеснен, колко пъти се смя в него, колко страст разпиля по чаршафите. Колко самотни нощи имаше? Колко спомени?
Разкажи ми за трапезата си- колко приятели плакаха на нея, колко вино изпи, колко истини научи там, колко самотни вечери, самотни кафета...колко споделени и незабравими нощи имаше...колко слънчеви и дъждовни сутрини..
Разкажи ми за сбъднатите, несбъднатите мечти; надеждите, залезите изгревите на животите ти..

   Разкажи ми за часовете ти, прекарани в чакане, учене, любов, които си отделял за добро, за зло. Разкажи ми, колко дни си плакал в живота си, разкажи ми, но само с очи...

   Не ми разказвай за живота си, разкажи ми за душата си, която толкова много побира.. Разкажи ми за човешкото, разкажи ми.. и ме съживи.
Сега те оставям сам със себе си, Двойнико. И моля те, помни, че душите ни са крехки, уязвими, но безсмъртни.. ОБИЧАМ ТЕ.

ДУШАТА Е ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО НИ ПРАВИ СЪТВОРЕНИЯ.

HA®SH 

HA®SH 

ЗАВИНАГИ .

  Какви бяха тези очи, които имаше? Така и не разбрах, само помня, че зениците и се топяха върху душата ми и се разливаха по стените й. Създаваха толкова силно усещане, че всички атоми в мен се превръщаха в йони. Сякаш Любовта беше моята майка, която откри дълго търсеното си дете...Така се чувствах... Не исках да я пусна даже за миг. Исках да заспя в нея. С нея, но да не я пусна. Никой не знаеше, как се спира времето, а аз вече знаех, макар че остарях в тези очи.. Любов моя, затвори очи. Любов, ще изпия всички мразовити зими, които са се докосвали по скулите ти. Любов моя, отвори очи. Ще превърнем в красота, всичките сълзи, които сме проливали. Ще спра всички ветрове, които са ти пречили. Ще осветя всички сенки, които са бягали по кожата ти. Ще преобърна всичките камъни, които са пред пътя ти. Храм ще построя от тях. След смъртта ти ще те съживя. Любов, погледни небесата. Най-чистият дъжд ще е твой. Най-красивият ми спомен е твой. ЕДИНСТВЕНАТА МИ ЧОВЕЧНОСТ Е ТВОЯ.

КАКВИ БЯХА ТЕЗИ ОЧИ, КОИТО СПРЯХА ВРЕМЕТО. ПРЕДИ КОЛКО ЖИВОТА СЕ ЛЮБЕХМЕ И ЧАК СЕГА СЕ СРЕЩАМЕ ..

.. ЗАДРЪЖ ДУШАТА МИ. ДЪРЖА СЪРЦЕТО ТИ. ПРИТАИЛИ ДЪХ. ДОРИ НЕ МЪРДАМЕ. НИТО КРАЧКА, НИТО ТАНЦ. ОСТАНИ В ПРЕГРЪДКА, ЗА ДА НЕ РАЗКЪСАМЕ ТЕЛАТА СИ.

HA®SH

 

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него. Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото. В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.


Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.


Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.


На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.


За любовта има особено време. Да чувстваш, да се настройваш може по всяко време, но да обичаш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става.


Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.


Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.


Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.


Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.


Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.


Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.


Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.


Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.


Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.


Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.


Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.


Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее - ще умре.
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.


Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум.


Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека.


Да обичаш - това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат - това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.


Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.


Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.


Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека.


Велико благо е да имаш любовта на един човек!  Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.


Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого - по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.


Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.


Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се развиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях.


Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.


Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот. Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе - приеми го в себе си.


Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата.


Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи.


Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив.


В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада.


За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.


Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.


Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.


Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.


За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.


Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.


Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.


Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.


Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.


Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.


За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.


Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.


В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.


Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.


Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта - най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.


Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.


Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята.


Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?


Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта.


Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.


По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин - по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите.


Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние.


Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате.


Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете.


Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено. Да учи умните всеки може, но да учи безумните, които ще му заплатят според безумието, то е божествено!


Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е Любовта.


Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия.


Любовта прави човека силен и мощен. Докато любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!" Само така Любовта може да опази живота.


Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого и пак да ви обича, вие се лъжете.


Не можеш да обичаш човек, който няма поне една добродетел. Към учения можеш да имаш уважение, но не любов. Към силния може да имаш почитание, но не любов. Добродетелния обаче можеш да обичаш.


Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любовта изправя всички грешки.


Първата ви любов е посещение на един ангел, който ви завежда при онзи, в когото да се влюбите.


Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш!


Обикновено хората искат да бъдат много обичани, и те да обичат много. Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск.


Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят.


Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.


Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.


Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите.


Ако не обичаш, не можеш да живееш. Ако не те обичат, не могат да живеят.


Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.


Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не се проникнат от силно желание взаимно да си помогнат -по мисъл, по чувство и материално.


В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно.


Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, за да бъде правилна обмяната.


Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.


За да. да би обича някой, законът е следният: ще намерите едно хубаво качество в този човек и ще го държите в ума си.


Любовта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна.


Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.


Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.


Човек може да те обича, докато му даваш свобода. Отнемеш ли свободата му, ти престъпваш закона. Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш!


Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.


Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.


Щом говорите за любовта трябва да знаете, вие ли искате да обичате или вас да ви обичат. Щом искате да обичате, ще започнете да давате. Ще отидете при онзи, когото обичате и ще му помагате в работата. Като обичате, вие давате, като ви обичат, ще ви дават, а вие ще приемате и ще благодарите.


Който обича непременно трябва да жертва нещо от себе си. Който разумно жертва, той е истински човек  на Любовта.


Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща.


Да обичаш, това е най-благородната, най-високата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че е обичал някого. Това е неспазване на законите на Любовта.


Човек трябва да взима от този, когото обича, колкото му е необходимо в дадения момент, но никога повече. Вземе ли повече отколкото му трябва, обмяната между тях се нарушава, поради което те не могат да се обичат.


Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.


Ако любовта отслабва живота, тя е слаба любов. Ако любовта усилва живота, тя е силна любов.


Който обича, правото е на негова страна.


Да обичаш човека, значи да му дадеш нещо от своите чувства и от своята сила. Това са разменните монети в духовния свят. Живей всякога там, където любовта живее. Няма по-хубаво място от това.


Всеки, който обича и е обичан, е възкръснал. Никой сам от себе си не може да ви обича. Онзи, който ви обича, има подтик от Бога, и ако той е верен на този подтик, той се благославя.


Любовта трябва да ви стане учител, а вие трябва да станете ученик на любовта. Тогава ще разберете, че където и да ви води любовта, не трябва да се страхувате.


Вие не можете да израствате без любов.


Когато някой каже, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да дава, без да очаква да вземе нещо; да обича, без да очаква да бъде обичан. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.


Според законите на любовта и на природата, всеки трябва свободно да прояви своето естество, така както изборът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш.


Когато говоря за любовта, избягвам еднообразието. Любовта има много форми, в нея има голямо разнообразие. Тази любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той стане добър, ти го обичаш истински.


Обичта не носи никакви тревоги. Като обичаш някого и помислиш за него, трябва да усетиш едно хубаво разположение.


Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Приятно е да има едно същество, на което да разчитате напълно, да имате пълно доверие в него и във всички бури на живота никакъв страх да не проникне в душата ви. Такова нещо е любовта.


Когато обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш.


Да обичаш тези, които те обичат, е човешко. Да обичаш тези, които не те обичат, е божествено.


Когато се обичат двама души и изключват всички други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички други едновременно.


Щом си обезсърчен, любовта я няма в тебе. Човек е силен, когато обича. Като се влюби, човек става по-красив и по-благороден, готов е да се жертва за любовта си.


Онзи, който изгуби всичко, за да познае живота,    той е на Пътя на Любовта. Трябва да изгубиш всичко старо, за да влезеш в живота.


Ако някой, който не те обича, те погали по главата, цял ден ще бъдеш неразположен. Но ако те помилва човек, който те обича и ти го обичаш, цял ден ще си радостен. Човекът, който обича, е проводник на божествена енергия, която помага на всяко живо същество.


Животът не може да се подобри без любов, без добри постъпки, без прави и светли мисли. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната. Духовната трябва да бъде предговор на божествената.

ДОМЪТ НА ЛЮБОВТА.

  Над тази гора винаги валеше сняг. Приличаше на кварц. Ситен прах кварц, който се сипеше от дланите на райски ангели. В тази гора се чуваха дихания. Влажни и горещи  дихания, които се смесваха с мелодията на кристалите, които падаха от небето. В тази гора нямаше смърт, мрак.. и думи нямаше. А само горещи дихания и лек дъх на тропически вятър, който разнасяше снежинките и чертаеше магнолиии във въздуха. Ухаеше на сутрин, скреж и диви ягоди. Ухаеше на кожа и най-естествените сълзи-сълзите на женско щастие и женската възбуда.

 Някои звезди се спускаха , за да огреят силуетите на тези древни и мистични дървета. И винаги се издигаха още по-искрящи, още по-големи, после отиваха до другия край на Земята и падаха, когато видят чист човешки поглед. Луната спускаше косите си до мъховете  и после ги прибираше, още по-златисти, още по - червени, тогава с тях огряваще най-тъмните кътчета на света.  Малцина бяха виждали тази гора. Гората, в която всички сезони съществуваха едновременно. Там, където тропическият вятър си играеше със снега. А този сняг се топеше само върху човешката кожа, на всички, които се любеха.

Там, където змиите не бяха страшни и пълзяха в снеговете. Там, където колибрите снасяха най-много яйца. И пеперудите не спираха да летят, за миг не кацаха. Там, където се виждаха сърцата през кожата и сменяха цветовете си. И за миг не изгасваха. В тази гора винаги имаше лека мъгла, но през нея се виждаха отблясъците на кожата  и очите, на всички, които се любеха. На всички голи тела, които размазваха любовта с дланите си, по скулите, по косите, по гърдите, по устните.

Малцина бяха виждали тази гора. Гората, от която се спускаше бистра река на всички снегове, които се топяха върху тази плът. Реката на течния кварц, от която пиеха всички човешки сърца.

Между дърветата на тази гора се протягаха ръце, като първични цветя се увиваха във въздуха. И за миг не спираха. С всяко дихание, удоволствието ставаше все по-голямо и по-голямо, но никога едно и също. И то даваше сила, то не изморяваше. Ако можеха да полетят сърцата на тези тела, щяха да препълнят света със светлина.

  Малцина бяха виждали тази гора. Но който я видеше, не би могъл да забрави онези очи, които проблясваха от удоволствието на вечната любов.  Бръшлян се увиваше около плътта  и съединяваше телата им. Пръст имаше по миглите им. Между пръстите им- сняг, по косите-златисти листа в светулки се превръщаха. А диханията им-топяха душата ми...плътта ми..

  Всеки вятър от тази гора носеше надежда. Всяка въздишка - мелодия. Всеки миг - визуален шедьовър. И всяко сърце беше слънце. Всеки поглед – усещане за любов. Там небето се сливаше с пръстта. Малцина бяха виждали тази гора. АЗ Я ВИДЯХ..

ПОГЛЕДНИ В ОЧИТЕ МИ, ПОТОПИ СЕ..

.. ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО МОЖЕ ДА СЛЕЕ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО, КОГАТО ОБИЧА .