ДЪЩЕРЯ НА СЛЪНЦЕТО !

Разделих се с толкова много хора. Но като се обърна, сякаш още са в мен и живеят един вечен и статичен живот. С вечни усмивки или сълзи, с точно определени дрехи, точно определено ухание и непроменливо усещане. Сякаш човешката душа може да побере няколко свята и да се разширява и разширява. И да боли. А когато стане голяма и се отпусне, да се почувстваш щастлив от всичко, което носиш в това, вечно споменавано, сърце.  

  Здравей, непознат! Колко е голямо сърцето ти? Мислех да ти подскажа с поглед , когато те срещна следващия път по улицата. Да те загледам, сякаш ти подсказвам нещо; да ме погледнеш въпросително, малко познато и малко приятелски. Да си спомниш за мен в тази секунда и още в същата да ме забравиш и отново да се разминем.

  Здравей, непознат! Колко е стихийна душата ти? Ще ти подскажа със следващия сняг, който ще падне върху миглите ти и ще се стопи върху клепачите ти. Почти няма да го усетиш. Почти няма да ме усетиш. Ще запомниш усещането за една секунда, която ще полети надолу към душата ти и ще вали завинаги в нея.

  Здравей, непознат! Ще дойдеш ли с мен на онази огромна зелена поляна, върху която паднаха сълзите ти. Да легнем, да заспим и винаги да бъде сутрин. И винаги да има роса. И винаги любимите ти спомени да живеят близо до теб. Да си спомним за това събуждане. Да си спомним за това събуждане. И да не знаем имената си.

Къде си? Знаеш ли?

Търсиш ли ме сред всичките лица, които виждаш ежедневно?

Спомняш ли си за мен? 

  Спомняш ли си, че когато се прегърнахме последния път, застинахме и не можехме да се пуснем. Сляхме ли се? Загубихме ли се в себе си? Пак не помниш. Пак не помня. Но помня, че ще бъдеш непознат човек.

Но.. кой от нас ще си спомни?

И дали ще успее да припомни на другия, колко имаме нужда да бъдем обичани, докато го обича.

Здравей, непознат..

Не спирай да ме търсиш.. 

H.A.®.S.H

ВЕЛИКО ТЪРНОВО - ПРОСТРАНСТВАТА НА ДРЕВНИТЕ .

КАКВИ СА ТЕЗИ ПЪТИЩА ОТ КАМЪК.

ПОПИЛИ КРЪВ. ИЗСМУКАЛИ СТРАСТТА НА ВРЕМЕТО.

КАКВИ СА ТЕЗИ МОСТОВЕ ОТ ПЛАМЪК

ОПОЖАРИЛИ ВСИЧКИТЕ МИ СТРАХОВЕ. ОПОЖАРИЛИ ВСИЧКИ ДРЕБНИ ХОРА.

ТОВА НЕ БЕ РЕКА, А ПЛЪТЕН ВИХЪР.

ОТ СЕВЕРНИТЕ ИЗВОРИ НА ТАЗИ ТЕЖКА ПРЪСТ.

ТОВА НЕ БЯХА НЕБЕСА.

А НАДВЕСЕНИТЕ НЕМУ ДЛАНИ.

ТОВА НЕ БЕШЕ ГРАД, А ВКАМЕНЕНА СИВА ПЕПЕРУДА.

ЗАСПИШ ЛИ С НЕЯ. НЕ СЕ СЪБУЖДАШ.

ЛЕТИШ ЛИ С НЕЯ - ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ 

ДОКОСНЕШ ЛИ Я.. СЪЩЕСТВУВАШ. 

H.A.®.S.H

АВТОБИОГРАФИЯ

РАЗЛИСТВАМ КОЖАТА СИ - ПО ПОДА КАПЕ МАСТИЛО.

ПОГЛЕЖДАМ ОЧИТЕ СИ ОТ ТАМ ВИЖДАМ ГЛАСОВЕ.ВЗИРАМ СЕ В ДЛАНИТЕ - ЧЕТА ЙЕРОГЛИФИТЕ НА НЕСЛУЧИЛИТЕ СЕ ВАРИАНТИ.ЧУВАМ СЪЛЗИТЕ НА ХОДЕЩИТЕ ПО ТАВАНИТЕ.КАПЯТ. КАПЯТ И ОПРЪСКВАТ СЪРЦЕТО МИ.

ДУШАТА СЕ ОПИТВА ДА СЕ ВКАМЕНИ.

СТЪПАЛАТА ДА СЕ ВКОРЕНЯТ.

ОБИКАЛЯМ ДОМА НА ЖИВОТА СИ - ЛАБИРИНТ.

ОБИКАЛЯМ ЗЕНИЦИТЕ НА ОТСРЕЩНИЯ.

БЯГАМ. И НЕ МОГА ДА СПРА. 

ПРОКЛЯТИЕТО ДА ТЕ ПРЕВЪРНЕ В БЛАГОСЛОВИЯ.

H.A.®.S.H

ПИСМО ОТ ПЯСЪК .

.. не ми задавай въпроси за разсипаната истина ИЗ БРЕГОВЕТЕ НА МОРЕТАТА. Попила е със сълзите ми в СЛЪНЧЕВИТЕ ПЯСЪЦИ през зимата. Не ми задавай въпроси.. не скуби перата на птиците, че заглушават думите „ОБИЧАМ ТЕ“. Не докосвай сърцето ми повече - ще замръзне ръката ТИ, макар че малко ще го стоплиш. Обичам те каменно, ЛЮБОВ МОЯ. Това не са сълзи във очите ми – СТЪКЛА СА. От счупените бутилки, с които пиянствахме с болката. ОБИЧАМ ТЕ. НЕ ГОВОРИ. Не казвай нито дума, с която да се надвесиш над душата МИ..

ПОМНИ, ЛЮБОВ – ДУШАТА НЯМА ДЪНО.

.. не съжалявай - не си илюзия, не съм илюзия.. Обичам те, но как да съберем разсипаната истина в пясъка?!

Не отговаряй. Не можем да обърнем вятъра.

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА БРЕГА НА ТВОИТЕ СЪНИЩА .

ДАЛИ ЩЕ ПРЕБРОИМЕ ПЯСЪКА ?

ДАЛИ ОЧИТЕ СА ПОТЪНАЛИ В МОРЕТАТА !..

..хората тук при теб - каза малкият принц - отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират това, което търсят..
- не го намират - отговорих.
- и все пак това, което търсят, може да се намери в една единствена роза или в малко вода..
- разбира се - отвърнах.
И малкият принц добави:
- НО ОЧИТЕ СА СЛЕПИ! ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ТЪРСИ СЪС СЪРЦЕТО!.

ДЪЖД .

ВАЛЕШЕ.. ВАЛЕШЕ, НЯКЪДЕ ТАМ ..

Дъждът падаше забавено. Пеперудите, които прелитаха преди час, сега сякаш се бяха изпарили заедно с летните слънчеви лъчи. Сега бе дъждът.. и не само навън - сега бе дъждът в душата на някого. Тя стоеше седнала на стол, не слушаше никого, не виждаше нищо, само усещаше това силно отсъствие, толкова силно, че изпитваше болка в очите..

Очите, в които валеше.

Наоколо някои бяха притихнали, други говореха разни неща, а трети плачеха, но в тях не валеше. Валеше само в очите на старицата , която все още стоеше на стола, очи - извор на спомени, очи - извор на болка, неописуема и избликваща, хващаше гърлото, премазваше чувствителните и не отстъпваше..


Ковчегът бе прегърнал мъжа й..


Но очите виждаха друго – нещо по-странно, нещо по-истинско, вътре в душата на дъжда. Не разбираха облаците и търсеха пеперудите..


Косите на старицата се превърнаха в червени буйни къдрици, достигащи кръста, набръчканото лице - в искрящо слънце. Очите й оживяха. Ковчегът се превърна в олтар, цветята около него- по-свежи и по- буйни.


Тя беше млада.


Някой прошепна:” Ще се омъжиш ли за мен? ” Тя се обърна и видя очите на мъжa си, блясъкът им, отражението си в зениците му.. После.. отражението в огледалото, където тя реше косите си , чу смеха на децата, чу смеха му, който с устни докосваше тялото й.


Беше там, не пред ковчега, прегръщаше него, а не ковчега. Дъждът бе в очите й, не навън.. тя още не знаеше какво е загубила.. тя още не знаеше, че някъде там, в нея, вали..

Гледаше с него дъгата, прегръщаше децата си заедно с него.. той бе толкова жив в очите й, че тя от време на време се усмихваше. Не усещаше уханието на тамяна, а мириса на поляната, на която се гонеха с нейния принц; не виждаше тъмния ден, а нощното небе , в което заедно брояха звездите..

Погледна ковчега с изморени, но все още живи очи, лицето й бавно ставаше все по-старо и старо, все по-тъжно.. Тя усети аромата на тамян и заплака; заплака като дете, на което бяха отнели детското, като пеперуда, на която бяха взели крилете, като нощта, на която бяха откъснали звездите..


ВАЛЕШЕ.. ВАЛЕШЕ НЯКЪДЕ ТАМ, В ОЧИТЕ НА НЯКОГО - НЯКЪДЕ ТАМ..

H.A.®.S.H