НАЧАЛОТО

Хората се делят на три вида. Едните са тези, които много рядко поглеждат към небето, и то когато има залез или изгрев. Или някой им каже, че облаците са прекрасни. Това са хората, които винаги бързат. При тях времето е ценно. Времето контролира динамиката им. Живеят с различна скорост от другите. Те обикновено нито са в групата на щастливите, нито в групата на нещастните, защото нямат време да мислят за това. Те са заети с опитите си да пренареждат живота. 

Втората група са тези, които поглеждат често небето - това са хората, които боравят с времето. Скоростта, с която протича то при тях, зависи от значението на онова, към което са се насочили. Преобладаващо те са щастливи.

Третата група хора са тези, които се втренчват в небето. Потъват в него и могат да го гледат с часове. Тези хора се взират във времето, то често им се губи, голяма част от тях закъсняват, много подраняват или правят нещата с време, което усещат, а не което е обозначено. Те долавят, че то е невидимият пулс на света, съзнават неговата многоликост. Те знаят, че светът съвместява различни честоти на време. Някои от тях го разбират, а други - не съвсем, но това няма значение за тях.

Те просто обичат да гледат небето.

ОСМИЦАТА .

Ръцете й се впиха в кожата и. С всяко докосване, тя подлудяваше тялото й. Трепереха от страстта, който се бе впила в костите  им .  Усещаха, че кръвта преминава през устните им. Ако можеха да изядат плътта си - щяха да го направят. Косата й като вятър галеше гърба й. От лявото и око бавно се изплъзна една сълза, която тя размаза на рамото й. Нямаше сила, която можеше да раздели телата им.

Искаха да влязат в телата си. Искаха да ги разменят. Дланите й  се бяха впили в косата и. Сърцата им биеха заедно. Кожата и бе като пустиня. Кожата й бе, като тропическо море. Те едва успяваха да се погледнат, завладяни от докосването. Но когато срещаха погледите си, забелязваха само блясък. Древен вълчи блясък.  Приличаха на змии, които са се увили една с друга. Приличаха на убийци, убили целия свят. Нямаха нищо човешко в душите си.  Защото душите им бяха в Рая. Превърнаха се  в енергия, която се върти във формата на осмица. Телата им се докосваха. Но те нито за миг не спряха да плуват в телата си. Да разпознават с дланите си плътта на другия. Нямаше друга плът. Нямаше друг живот.
Само този който бяха сътворили една за друга .