.. изкуството на малките крачки..

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи менаблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. 

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната. Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме. Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение. Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достойна за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научих се на изкуството на малките крачки.

HA®SH

..

Това, което ти се опитваше да ми обясняваш толкова дълго време, аз го разбрах едва, когато намерих себе си !.

Всеки си имал различен път, по който да стигне до СВОЕТО ЩАСТИЕ .
Разбрах го, като начертах СОБСТВЕНИЯ СИ ПЪТ..

Животът се научавал единствено с живеене, а не с четене или слушане.
Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш..

Всеки ден, изживян без любов в сърцето, бил пропилян напразно.
Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта..

За да можеш да обичаш и да си обичан, трябва първо да обикнеш себе си.
Разбрах, защо си влюбен в себе си..
Когато болката стигне своята връхна точка, от очите вече не капят сълзи.
Разбрах, защо ти никога не плачеш..
Да разсмееш плачещия е по-ценно, от това да плачеш заедно с него.
Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях..

Ако не плачеш заедно с този, когото обичаш, ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица.
Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи сама в стаята..

Всеки може да те обиди и засегне, но само тези, които обичаш, могат с това да ти причинят болка.
Разбрах го, когато ме заболя..

Но обичаният заслужава всяка една пролята за него сълза.
Разбрах го, когато заедно със сълзите, ме напуснаха и радостите..

Да не криеш истината е по-важно от това да не лъжеш.
Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми..

Ако се чувстваш достатъчно силен, за да стоиш сам на краката си, значи има някой наблизо, който те подкрепя.
Разбрах, защо никога не си оставал сам..

В това, да кажеш: “Имам нужда от теб. Ела!”, 
се крие всъщност истинската сила.
Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”..
Ако някой ти каже: “Иди си!”, 
да отвърнеш: “Искам да остана!”, 
доказва, че наистина обичаш.
Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”..

Приятел те изоставя само веднъж, а не стотици пъти - Разбрах, че ти всъщност винаги си билa до мен..

Но когато си тръгне, е много трудно да му простиш.
Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш..

Обичта ми към теб е като малко глезено дете, разплакващо се при всяко свое падане.Разбрах го, когато тя порасна и се вкопчи още по-здраво в мен..

Да съжалиш и да се разкаеш, не значи само да се извиниш, а с глас да молиш да ти простят.
Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното..

Да кажеш: “Не мога да простя, вече е прекалено късно..”, когато чувстваш, че все още обичаш,  не е нищо друго, освен гордост.
Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце и надникнах в дълбините му.. 
А гордостта е маска и прикритие на губещите, жалките и слабите. Сърцето пълно с обич не знае що е гордост.Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си..

Този, който наистина го иска, не чака, но тайно и искрено се надява един ден да му простят.
Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш..

Любовта изисква усърдие, а това усърдие означава да обичаш така, че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия..

Разбрах го !.