Двойнико, разкажи ми за очите си, които са видяли толкова неща. Не подценявам нищо, няма да ти давам житейски уроци, няма да подценявам блясъка им. Разкажи ми за всички очи, които си срещнал, за всички красиви лица, които си виждал, за всички красиви неща. Разкажи ми, какво си видял, за какво си мечтал, когато зениците ти са били тъй отворени. Разкажи ми за сълзите си, двойнико. За кого така си плакал? С кого си тръгнаха сълзите ти. Разкажи ми за всички погребения, за всички празненства, за изгубените ти любови...за бедните деца, за всичките разминати животи. Разкажи ми, за какво си плакал, за целувките, които са изпивали сълзите ти, за самотните кърпички, които са ги попивали, за разкъсаните ти ръкави, с които си ги бърсал, за тежеста, която са носили очите ти.
Разкажи ми, Двойнико, за ръцете ти, чии ръце са докосвали, чии коси са галили,с чии мигли са си играли. Разкажи ми Двойнико, с тези ръце, колко цветя подари... Колко хляб омеси за гладните...колко тела си докосвал в леглото си. Разкажи ми и за кожата си- колко пъти беше целуната, погалена...колко удари понесе...колко пъти гореше от всичките изгубени целувки на стари любовници. Разкажи ми за косите си, усетиха ли вятъра на свободата, преминали ли през тях реката на живота...побеляваше ли, Двойнико?
Ще ми разкажеш ли и за леглото си, колко пъти се въртя в него притеснен, колко пъти се смя в него, колко страст разпиля по чаршафите. Колко самотни нощи имаше? Колко спомени?
Разкажи ми за трапезата си- колко приятели плакаха на нея, колко вино изпи, колко истини научи там, колко самотни вечери, самотни кафета...колко споделени и незабравими нощи имаше...колко слънчеви и дъждовни сутрини..
Разкажи ми за сбъднатите, несбъднатите мечти; надеждите, залезите изгревите на животите ти..
Разкажи ми за часовете ти, прекарани в чакане, учене, любов, които си отделял за добро, за зло. Разкажи ми, колко дни си плакал в живота си, разкажи ми, но само с очи...
Не ми разказвай за живота си, разкажи ми за душата си, която толкова много побира.. Разкажи ми за човешкото, разкажи ми.. и ме съживи.
Сега те оставям сам със себе си, Двойнико. И моля те, помни, че душите ни са крехки, уязвими, но безсмъртни.. ОБИЧАМ ТЕ.
ДУШАТА Е ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО НИ ПРАВИ СЪТВОРЕНИЯ.
HA®SH |
HA®SH |