Да отричаш всичко с такава ярост, че зрението се нажежава до бяло и струйки дим се отделят във въздуха. Тежко и бавно като звук на чело, изплакало отчаянието си за последно. Страст. Такава, която не познава граници, нито закони и не иска да се докосва до трябва и не трябва, до правилно и грешно. До никакви последици. Защото те Я осакатяват. Сетивата се сливат в едно, в безумен бяг на стадо диви, полудели коне, търсещи нещо невидимо. Всички заблуди изчезват в тази хармония. Прощават се със земно, и човешко, за пръв път свободни от всяка поставена от съзнанието граница. Този път е единственото нещо, което е правилно, единственото, което се вижда, единственото, което има смисъл.
Дори когато не води до никъде. Дори когато няма край. Тишината е вечна. Принадлежи. Крещи така, че изправя на нокти и настръхва до болка. Неизброими тонове от невъобразими усещания, цветове, преливащи един в друг, създават знание, което не може да бъде премерено, изчислено, обяснено.. Две съзнания се докосват на повърхността на огледално спокойствие, за да избухнат със сила на свръхнова.. Ражда се нова звезда. Такава, която няма да спре да свети и след хилядолетия. Ражда се късче вечност.
Затворена между две длани. Запазена. Защитена Премигваща пред твърде силна светлина, се събужда една истина. Кротко и бавно, и разтваря проход, нова връзка между ВСИЧКОТО.. Човек не пристъпва отвъд на пръсти. Човек преминава границите крещейки и тичайки със сили, които не си е представял, че притежава.
.. ЛЕТЕЙКИ!. ♥ƸӜƷღ
ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ КЪДЕ ЩЕ СТИГНА?!..
 |
| HA®SH |
 |
| HA®SH |
