Странице, не откривам отговорите. Мислех, че имам почти всички
отговори, почти всички, но някак си останах без нито един. Дори и
въпросите ми се изчерпиха. Заобиколен от напразна теория, заобиколен от
безсилието и безмислието на чуждите животи, на своите животи. Не може да
съм се родила, как бих могла да съм жива.. как бих могла да живея с
бездънните съновидения на моя мозък, на всеобщия мозък. Усти, пръсти,
очи, рамене, изпокапали думи от небцата на илюзорните ми представи за
хората. Илюзорните ми представи за дълбините в тях. Сърцата изтръгнати,
очите нелюбовни, телата несексуални, парите неизхарчени, храната завита
във вестниците на лошите новини. Телевизори с трупове на
подсъзнанието.. Как бих могла да съм жива сред кукерските маски, които
гонят едната половина от свободата ни. Усещам се като кръг прерязан на
две болезнени части, очарователните ми части, които кръвожадно търсят
любовта и нейните производни. Няма села, няма градове, а само долини,
равнини, планини с хора или без хора.. каква объркана страница се
случва.. какви объркани са моите мисли пълни с кръвта на три брака от
кръвосмешението на страданието, порочността и агресивността ми. Няма
такава страница, странице.. Остана само главата на змията, останаха само
перата на птиците, останаха само надгробните плочи, остана само
апокалипсиса в главата ми на един свят, модерен свят, изкривил очите на
хората, като запетайки, а устите.. като многоточия. Как бих могла да съм
жива.. Отивам далеч, влачейки своите полукръгове със себе си.. далеч от
пушаците, далеч от гробарите на съвременните молитви и благи надежди,
далеч от егоцентричните шапки, нахлузени върху кухи глави, далеч от
Сънищата на махмурлийските надежди на пияниците. Следвай ме, макар че
може би не съм жива. Следвай и прокарвай път в своето видение. Опустоших
домовете си, за да бъда свободен от каменните руини на моите тъжни
прадеди, които лазеха по таваните ми всяка вечер.. Следвай ме, отвъд
празните хладилници на съседите, отвъд неосъществените мечти. Следвай
ме, мога да прокарвам път само през нощта.. Ще прережа светлината. Ще
правя секс с Луните на твоите неосъществени надежди.. Как бих могла да
съм жива.. сред ядливи тела, гладни деца, свирепи майки и пияни
бащи.. сред празни градове, сред зловещи села. Сякаш още не сме свалили
Левски от бесилото на бесовете си.. защото помним само името му.. нищо
друго.. Как бих могла да съм жива.. в мръсната мивка на тези дни, които
пълнят белите ми дробове с петрол. Следвай ме.. нека с наведени глави
преминем през труповете на делфините, оцветили заливите на човешкото
хъркащо спане. Следвай ме, не се страхувай от обезумелите длани, които
късат дрехите ти на твоето шутовско его. Как бих могла да съм
жива.. преплувал сълзите на лудите, прегръщан от толкова много кухи
тела.
.. следвай ме.. върви след мен, отиваме на сигурно място..
СЛЕДВАЙ МЕ, ОТИВАМ КЪМ СЪРЦЕТО ТИ.. ЗА ДА ЖИВЕЯ ТАМ..
