ПЪТИЩА.

СНЕГОВЕТЕ ЗАТРУПВАТ ДЕТСТВОТО МИ. БУДЯ СЕ В СЛЪНЧЕВИТЕ КОСИ НА МАЙКА СИ. УХАЕ НА СМЕХА НА БАБА МИ. СНЕГОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ МИ. УМОРЕНИ И ИЗМРЪЗНАЛИ СА ОТ ОЧАКВАНИЯ И РАЗОЧАРОВАНИЯ. ДАВЯТ СЕ МЕЧТИТЕ МИ, ПОСЛЕ ЗАПОЧВАТ ДА ПЛУВАТ. В НЕБЕТО.

ДЪЖДЪТ ПРЕСИЧА МРАКА И ЗАПОЧВА ДА УДРЯ ПРОЗОРЦИТЕ, ДОКАТО НЯКОЙ ШЕПНЕ В ЛЕГЛОТО МИ. НЯКАКВА ПОГУБЕНА ЛЮБОВ УХАЕ НАОКОЛО. УХАЕ НА КРЪВ ОТ СТЕНИТЕ. ИЗГУБЕНА.. НАМЕРЕНА ЛЮБОВ. ОСТАНАХА САМО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ДЛАНИТЕ Й ПО ПЕРДЕТАТА, ДЛАНИ, КОИТО ВЕЧНО КЪРВЯХА.

ЛЮБОВ ВАЛИ ОТ ОЧИТЕ МИ. И МЕ УДАВЯ В ШЕПИТЕ, В КОИТО ЗАСПИВАХ И МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАВИНАГИ.. 

СЪБРАХ ЕДИН ОТ ЖИВОТИТЕ СИ В НЯКОЛКО ДУМИ,  И ЗАЩОТО ТЕЖАХА ГИ ИЗПИСАХ.

ГРАДУШКА УДРЯ В ЛИЦЕТО МИ, ДОКАТО СЛЪНЦЕТО СЕ ТОПИ В ОЧИТЕ МИ. АЗ СЪМ ОТНОВО НА ПЪТЯ. ПОДМЛАДЕНА, ЗАБРАВИЛА ИМЕНАТА СИ, ИЗДИШАЛА СМЪРТТА СИ. ПОДМЛАДЕНА СЪМ ЗА НОВА ЛЮБОВ.

HA®SH