ПЪТИЩА.

СНЕГОВЕТЕ ЗАТРУПВАТ ДЕТСТВОТО МИ. БУДЯ СЕ В СЛЪНЧЕВИТЕ КОСИ НА МАЙКА СИ. УХАЕ НА СМЕХА НА БАБА МИ. СНЕГОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ МИ. УМОРЕНИ И ИЗМРЪЗНАЛИ СА ОТ ОЧАКВАНИЯ И РАЗОЧАРОВАНИЯ. ДАВЯТ СЕ МЕЧТИТЕ МИ, ПОСЛЕ ЗАПОЧВАТ ДА ПЛУВАТ. В НЕБЕТО.

ДЪЖДЪТ ПРЕСИЧА МРАКА И ЗАПОЧВА ДА УДРЯ ПРОЗОРЦИТЕ, ДОКАТО НЯКОЙ ШЕПНЕ В ЛЕГЛОТО МИ. НЯКАКВА ПОГУБЕНА ЛЮБОВ УХАЕ НАОКОЛО. УХАЕ НА КРЪВ ОТ СТЕНИТЕ. ИЗГУБЕНА.. НАМЕРЕНА ЛЮБОВ. ОСТАНАХА САМО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ДЛАНИТЕ Й ПО ПЕРДЕТАТА, ДЛАНИ, КОИТО ВЕЧНО КЪРВЯХА.

ЛЮБОВ ВАЛИ ОТ ОЧИТЕ МИ. И МЕ УДАВЯ В ШЕПИТЕ, В КОИТО ЗАСПИВАХ И МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАВИНАГИ.. 

СЪБРАХ ЕДИН ОТ ЖИВОТИТЕ СИ В НЯКОЛКО ДУМИ,  И ЗАЩОТО ТЕЖАХА ГИ ИЗПИСАХ.

ГРАДУШКА УДРЯ В ЛИЦЕТО МИ, ДОКАТО СЛЪНЦЕТО СЕ ТОПИ В ОЧИТЕ МИ. АЗ СЪМ ОТНОВО НА ПЪТЯ. ПОДМЛАДЕНА, ЗАБРАВИЛА ИМЕНАТА СИ, ИЗДИШАЛА СМЪРТТА СИ. ПОДМЛАДЕНА СЪМ ЗА НОВА ЛЮБОВ.

HA®SH

ИЗГУБЕНИ СРЕД ДРУГИТЕ .

От години те търся в другите. Понякога виждам очите ти в техните. Целувам те понякога. Откривам те в устните на другите. Притискам те, прегърнал другите. Будя се до теб, когато заспивам до другите. От стотици години те търся в другите. От десетки животи. За секунди те виждам в другите. После си тръгваш и забравям лицето ти. Само си спомням твоите черти в лицата на другите. Ще успея ли да  те позная, когато те видя сред другите? Ще успея ли да събера секундите от другите в едно. Ще събера ли време за един живот от всички тях?

ЩЕ ОСТАНЕМ ЛИ ИЗГУБЕНИ СРЕД ДРУГИТЕ, КОИТО САМО НИ НАПОМНЯТ, КОЛКО ТЪЖНО Е ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО ЧРЕЗ ТЯХ.

HA®SH

..

За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ти. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда.. то размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. Започваш да дишаш. Усещаш черен пулс. Сърцето ти бие.. чуваш как тече кръвта ти – преплитат се вените ти.. Съживява се една история, в която се оказваш и ти. Виждаш клетките на живота и разбираш, че ти си една от тях. Започваш да пресмяташ бъдещето. Изкрещяваш автентичността си с гласа.. Детайлно се вглеждаш в белезите на душата и лицето си и разбираш.. колко голяма мистерия е животът.. да загорчи красотата през очите на Непознатия. Да търкаляш сърцето си по ръба на Бездната и го хвърлиш в нея. И от цялата болка започва да кипи ЛЮБОВ.. 

„Видях Бездната и я сложих между думите си..”, а за да достигнеш Рая, трябва да прелетиш над нея.

ПЛЪТ ВЪРХУ ЖАРАВА .

Със сълзи ще изгасим въглените.
Гравирали червените горещи линии
на лудостта.
Жарта в кал ще я превърнем.

Ще я размажа върху твоята плът.
Плът и кал сме с теб.

Ще бера със устни диви ягоди под кожата ти.
Ще създавам тялото ти с моето.
Ще те удавя в страст.
И после ще те съживя със своя дъх.
Вода и плът сме с теб.
Ще вдишвам твоя дъх.

С морска сол ще драскам по плътта ти.
Ще те пия и изпепелявам с очите си.
Плът и огън с теб сме.
Вятъра ще уловя.
Урагани ще разбивам в душата ти.
С пръсти ще те дишам.
И ще те събирам от сърцето си.

Ще те изпивам и отново жадно,
притисналa тялото си в твоето ще заспивам.ПЛЪТ ВЪРХУ ГОРЕЩИ ВЪГЛЕНИ СМЕ С ТЕБ.

HA®SH

ЕДИНСТВЕНИ .

Тази сутрин бе като най-леката сутрин в живота ми. Синя и слънчева. Бясна и влюбена. Усмихната и пълна с цветове по дърветата.
Тази сутрин приличаше на усмивката ти. Усмивката на единствения човек за мен.

Тази сутрин кафето ухае на живот. А ветровете развяха морският бриз сред чаршафите. Дори и далеч от морето. Ти си морето ми, което ще направи мечта поредното лято в живота ми.
И в целия свят - взаимно ще бъдем ЕДИНСТВЕНИ.
Тази сутрин всяка болка е заличена. Блясъкът в очите ти я излекува. Тази сутрин светът се върти като дете сред топъл сняг. Тази сутрин съществувам завинаги. С теб.
Дори и още да не съм те открил. Ти си в сърцето ми.

P.S. ПОНЯКОГА СЕ БУДИШ С ТОЧНО УСЕЩАНЕ ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ ЧОВЕК. МАЛКО ПРЕДИ ДА ГО ОТКРИЕШ ..

HA®SH

АКО ТАКАВА ЛЮБОВ Е ДОСТАТЪЧНА ..

Тежест и лекота. Свобода и обреченост. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлина. Мъгла и уют. Близост, но в далечината. Страх, но вяра. Там съм и съм тук. Близо до теб, но с бездна между нас. Ще полетим един към друг и ще се разминем - точно над най-дълбокото. Ще боли, но ще обичаме. Ще се разболеем, но ще се събудим здрави. От този живот, но в друг сън. Аз ще съм, но в твоята кожа. Ти ще си, но ще си изминалото мен. Ще се забравим, но клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, но ще сме забравили предишния. Това е любов. Това е любов. Ще се разминем – точно над най-дълбокото. Ще се сграбчим ако повярваме, че такава любов е достатъчна .

ЛЮБОВ

Разлепяш се от кожата ми .
Бавно се късаш от мен .
Разделяш телата ни .
Държиш сърцето ми .
Държа сърцето ти .
Горят очите ни .
Пада пепел в краката ни.
Горим прегърнати .
Вали .
Разлива се небето
с нашите сълзи .

Какво и да си - съм аз .
Какво и да съм - си ти .
Не знам кои сме ..

Но знам, че няма да съм цял,
не вземеш ли сърцето ми ..
Не взема ли сърцето ти .
Загубим ли се ..
Останем ли .

ОТНОВО ЩЕ СИ САМО ТИ .

HA®SH

НАЧАЛОТО

Хората се делят на три вида. Едните са тези, които много рядко поглеждат към небето, и то когато има залез или изгрев. Или някой им каже, че облаците са прекрасни. Това са хората, които винаги бързат. При тях времето е ценно. Времето контролира динамиката им. Живеят с различна скорост от другите. Те обикновено нито са в групата на щастливите, нито в групата на нещастните, защото нямат време да мислят за това. Те са заети с опитите си да пренареждат живота. 

Втората група са тези, които поглеждат често небето - това са хората, които боравят с времето. Скоростта, с която протича то при тях, зависи от значението на онова, към което са се насочили. Преобладаващо те са щастливи.

Третата група хора са тези, които се втренчват в небето. Потъват в него и могат да го гледат с часове. Тези хора се взират във времето, то често им се губи, голяма част от тях закъсняват, много подраняват или правят нещата с време, което усещат, а не което е обозначено. Те долавят, че то е невидимият пулс на света, съзнават неговата многоликост. Те знаят, че светът съвместява различни честоти на време. Някои от тях го разбират, а други - не съвсем, но това няма значение за тях.

Те просто обичат да гледат небето.

ОСМИЦАТА .

Ръцете й се впиха в кожата и. С всяко докосване, тя подлудяваше тялото й. Трепереха от страстта, който се бе впила в костите  им .  Усещаха, че кръвта преминава през устните им. Ако можеха да изядат плътта си - щяха да го направят. Косата й като вятър галеше гърба й. От лявото и око бавно се изплъзна една сълза, която тя размаза на рамото й. Нямаше сила, която можеше да раздели телата им.

Искаха да влязат в телата си. Искаха да ги разменят. Дланите й  се бяха впили в косата и. Сърцата им биеха заедно. Кожата и бе като пустиня. Кожата й бе, като тропическо море. Те едва успяваха да се погледнат, завладяни от докосването. Но когато срещаха погледите си, забелязваха само блясък. Древен вълчи блясък.  Приличаха на змии, които са се увили една с друга. Приличаха на убийци, убили целия свят. Нямаха нищо човешко в душите си.  Защото душите им бяха в Рая. Превърнаха се  в енергия, която се върти във формата на осмица. Телата им се докосваха. Но те нито за миг не спряха да плуват в телата си. Да разпознават с дланите си плътта на другия. Нямаше друга плът. Нямаше друг живот.
Само този който бяха сътворили една за друга .