ПЪТИЩА.

СНЕГОВЕТЕ ЗАТРУПВАТ ДЕТСТВОТО МИ. БУДЯ СЕ В СЛЪНЧЕВИТЕ КОСИ НА МАЙКА СИ. УХАЕ НА СМЕХА НА БАБА МИ. СНЕГОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ МИ. УМОРЕНИ И ИЗМРЪЗНАЛИ СА ОТ ОЧАКВАНИЯ И РАЗОЧАРОВАНИЯ. ДАВЯТ СЕ МЕЧТИТЕ МИ, ПОСЛЕ ЗАПОЧВАТ ДА ПЛУВАТ. В НЕБЕТО.

ДЪЖДЪТ ПРЕСИЧА МРАКА И ЗАПОЧВА ДА УДРЯ ПРОЗОРЦИТЕ, ДОКАТО НЯКОЙ ШЕПНЕ В ЛЕГЛОТО МИ. НЯКАКВА ПОГУБЕНА ЛЮБОВ УХАЕ НАОКОЛО. УХАЕ НА КРЪВ ОТ СТЕНИТЕ. ИЗГУБЕНА.. НАМЕРЕНА ЛЮБОВ. ОСТАНАХА САМО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ДЛАНИТЕ Й ПО ПЕРДЕТАТА, ДЛАНИ, КОИТО ВЕЧНО КЪРВЯХА.

ЛЮБОВ ВАЛИ ОТ ОЧИТЕ МИ. И МЕ УДАВЯ В ШЕПИТЕ, В КОИТО ЗАСПИВАХ И МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАВИНАГИ.. 

СЪБРАХ ЕДИН ОТ ЖИВОТИТЕ СИ В НЯКОЛКО ДУМИ,  И ЗАЩОТО ТЕЖАХА ГИ ИЗПИСАХ.

ГРАДУШКА УДРЯ В ЛИЦЕТО МИ, ДОКАТО СЛЪНЦЕТО СЕ ТОПИ В ОЧИТЕ МИ. АЗ СЪМ ОТНОВО НА ПЪТЯ. ПОДМЛАДЕНА, ЗАБРАВИЛА ИМЕНАТА СИ, ИЗДИШАЛА СМЪРТТА СИ. ПОДМЛАДЕНА СЪМ ЗА НОВА ЛЮБОВ.

HA®SH

ИЗГУБЕНИ СРЕД ДРУГИТЕ .

От години те търся в другите. Понякога виждам очите ти в техните. Целувам те понякога. Откривам те в устните на другите. Притискам те, прегърнал другите. Будя се до теб, когато заспивам до другите. От стотици години те търся в другите. От десетки животи. За секунди те виждам в другите. После си тръгваш и забравям лицето ти. Само си спомням твоите черти в лицата на другите. Ще успея ли да  те позная, когато те видя сред другите? Ще успея ли да събера секундите от другите в едно. Ще събера ли време за един живот от всички тях?

ЩЕ ОСТАНЕМ ЛИ ИЗГУБЕНИ СРЕД ДРУГИТЕ, КОИТО САМО НИ НАПОМНЯТ, КОЛКО ТЪЖНО Е ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО ЧРЕЗ ТЯХ.

HA®SH

..

За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ти. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда.. то размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. Започваш да дишаш. Усещаш черен пулс. Сърцето ти бие.. чуваш как тече кръвта ти – преплитат се вените ти.. Съживява се една история, в която се оказваш и ти. Виждаш клетките на живота и разбираш, че ти си една от тях. Започваш да пресмяташ бъдещето. Изкрещяваш автентичността си с гласа.. Детайлно се вглеждаш в белезите на душата и лицето си и разбираш.. колко голяма мистерия е животът.. да загорчи красотата през очите на Непознатия. Да търкаляш сърцето си по ръба на Бездната и го хвърлиш в нея. И от цялата болка започва да кипи ЛЮБОВ.. 

„Видях Бездната и я сложих между думите си..”, а за да достигнеш Рая, трябва да прелетиш над нея.

ПЛЪТ ВЪРХУ ЖАРАВА .

Със сълзи ще изгасим въглените.
Гравирали червените горещи линии
на лудостта.
Жарта в кал ще я превърнем.

Ще я размажа върху твоята плът.
Плът и кал сме с теб.

Ще бера със устни диви ягоди под кожата ти.
Ще създавам тялото ти с моето.
Ще те удавя в страст.
И после ще те съживя със своя дъх.
Вода и плът сме с теб.
Ще вдишвам твоя дъх.

С морска сол ще драскам по плътта ти.
Ще те пия и изпепелявам с очите си.
Плът и огън с теб сме.
Вятъра ще уловя.
Урагани ще разбивам в душата ти.
С пръсти ще те дишам.
И ще те събирам от сърцето си.

Ще те изпивам и отново жадно,
притисналa тялото си в твоето ще заспивам.ПЛЪТ ВЪРХУ ГОРЕЩИ ВЪГЛЕНИ СМЕ С ТЕБ.

HA®SH

ЕДИНСТВЕНИ .

Тази сутрин бе като най-леката сутрин в живота ми. Синя и слънчева. Бясна и влюбена. Усмихната и пълна с цветове по дърветата.
Тази сутрин приличаше на усмивката ти. Усмивката на единствения човек за мен.

Тази сутрин кафето ухае на живот. А ветровете развяха морският бриз сред чаршафите. Дори и далеч от морето. Ти си морето ми, което ще направи мечта поредното лято в живота ми.
И в целия свят - взаимно ще бъдем ЕДИНСТВЕНИ.
Тази сутрин всяка болка е заличена. Блясъкът в очите ти я излекува. Тази сутрин светът се върти като дете сред топъл сняг. Тази сутрин съществувам завинаги. С теб.
Дори и още да не съм те открил. Ти си в сърцето ми.

P.S. ПОНЯКОГА СЕ БУДИШ С ТОЧНО УСЕЩАНЕ ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ ЧОВЕК. МАЛКО ПРЕДИ ДА ГО ОТКРИЕШ ..

HA®SH

АКО ТАКАВА ЛЮБОВ Е ДОСТАТЪЧНА ..

Тежест и лекота. Свобода и обреченост. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлина. Мъгла и уют. Близост, но в далечината. Страх, но вяра. Там съм и съм тук. Близо до теб, но с бездна между нас. Ще полетим един към друг и ще се разминем - точно над най-дълбокото. Ще боли, но ще обичаме. Ще се разболеем, но ще се събудим здрави. От този живот, но в друг сън. Аз ще съм, но в твоята кожа. Ти ще си, но ще си изминалото мен. Ще се забравим, но клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, но ще сме забравили предишния. Това е любов. Това е любов. Ще се разминем – точно над най-дълбокото. Ще се сграбчим ако повярваме, че такава любов е достатъчна .

ЛЮБОВ

Разлепяш се от кожата ми .
Бавно се късаш от мен .
Разделяш телата ни .
Държиш сърцето ми .
Държа сърцето ти .
Горят очите ни .
Пада пепел в краката ни.
Горим прегърнати .
Вали .
Разлива се небето
с нашите сълзи .

Какво и да си - съм аз .
Какво и да съм - си ти .
Не знам кои сме ..

Но знам, че няма да съм цял,
не вземеш ли сърцето ми ..
Не взема ли сърцето ти .
Загубим ли се ..
Останем ли .

ОТНОВО ЩЕ СИ САМО ТИ .

HA®SH